Аз съм Шеф Риж. На около годинка съм, изключително социален съм и винаги търся човешки контакт. Кастриран съм, с хигиенни навици, ваксиниран и обезпаразитяван редовно. Много обичам да се гушкам и галя в краката ти, да лежа и меся леко с лапички в скута ти, да играем с някоя играчка или да гоня любимата си мишка. Споко с нея се справям и сам - хвърлям си я във въздуха с уста после си я гоня, но няма да се разсърдя ако и ти се включваш. Много съм забавен на човечката, която ме гледа в момента как играя с тази мишка. По някоя време приказвам много тихо и деликатно, когато искам нещо. Казват, че не съм бил шумен, като другите котки, явно трябва повече да се постарая с мякането. За съжаление бях временно осиновен, където беше страхотно, но осиновителя отпътува и се наложи да ме върне при жената, която ме спаси. Тя няма как да ме прибере при нея, понеже има други котки, а аз обичам да ги пошляпвам, май не ме разбират, че ми се играе и се стига до бой... Сега си имам стая, легло, играчки, драскалка, тоалетна, всичко, обаче ми е страшно самотно и започвам да се отчайвам. Вече 2 месеца съм самотен. Човечката идва при мен и си играем и гушкаме, но само за няколко часа, после отново оставам сам, чааак до другия ден. 🙁 Много искам отново да си имам мой дом. Благодаря, че прочете разказа ми!