Здраве и грижи

🍫 Имало едно време…

…четири плюшени топки били скрити в храстите около центъра на София. Толкова малки, че спокойно можели да се поберат в една шепа. Уплашени, гладни и невидими за света… докато добри хора не ги открили и не им дали шанс.

Аз съм Киндер – единственото момче в нашето шоколадово семейство. Имам сестрички Рафаела, Тофифи и Ферера. Рафаела вече намери своето семейство, а аз останах да чакам заедно с Тофифи и Ферера.

Казват, че съм едно дългокосместо плюшено момче. Аз просто знам, че съм много спокоен, обичам гушките и не ми трябва много, за да бъда щастлив.

Сега съм във ветеринарна клиника, където преминавам задължителната си карантина. Там съм в безопасност и за мен се грижат чудесно, но аз вече мечтая за следващата спирка – моя дом.

Мечтая за слънчевите петна, които се местят по пода на нечий хол. ☀️ За мек диван, на който да се изтегна след игра. За спокойни следобеди, в които просто ще се сгушвам до моите хора и ще мъркам.

А ако някой реши да осинови мен заедно с Тофифи или Ферера... това ще бъде най-щастливият край на нашата история. Все пак сме едно малко шоколадово семейство – Киндер, Тофифи и Ферера. 🍫❤️ Две бонбончета са по-сладки от едно, а и заедно преходът към новия дом винаги е по-лесен.

🐾 На около 2 месеца съм.
💉 Обезпаразитен съм, в момента съм под карантина, а след това ми предстои първата ваксина.
🏡 Давам се за осиновяване в отговорен дом.

Ако си представяш как едно пухкаво, спокойно момче се припича на слънце в хола ти и вечер заспива сгушено на дивана до теб… може би аз съм твоят Киндер. 🤍🖤

📩 Пиши на хората, които се грижат за мен. Нямам търпение карантината да приключи и да поема към най-важното място в живота си – у дома. 🏡🐾