Здраве и грижи

Съпругът ми донесе тази малка оранжева топка след половинчасово пълзене по храстите, недалеч от къщата ни. Беше толкова малък, че не знаеше как да пие вода. Затова пък беше толкова гладен, че много добре се ориентираше как да погълне пауча за секунди. Може би току-що изоставен или изгубен, отделен от майка си, мяукаше постоянно и я търсеше във всичко - нашите котки, нас, децата… искаше само да се гушне някъде и се опитваше да суче всичко възможно. Няколко седмици по-късно е обезпаразитен, чистичък, с хигиенни навици, страшно гушлив и много игрив. Отлично се разбира с деца (имаме две на 4 и 14 г.) и котки (имаме 5). Седмица по-късно в двора ни се появи кой знае откъде още едно женско бебе, с което станаха неразделни. Спят заедно, играят заедно, хранят се заедно, почистват се взаимно - истински братче и сестриче. Много бихме се радвали да намерят дома заедно, би било перфектният вариант. Когато в дома има поне две котки, животните са коренно различни, отколкото когато са сами. Повярвайте, казвам го от опит. В момента имам 6! Ще държа на обратна връзка и ще стискам силно палци да намерят своите хора!