Жълтурко си търси, най-накрая дойде и неговият ред, да намери своят мил човек и да забрави за тежкият живот навън.

И той като повечето се появи от нищото- изхвърлен, със счупена дясна скула.

Когато го срещнах за първи път, беше настинал и не можеше да се храни. Беше на антибиотици и капки две седмици и се оправи. Преживя и тежка травма на ухото, надран от друга котка, от която му остана белег. Оцеля и при ежедневните набези на глутницата зли кучета, които върлуват из квартала, катерейки се високо по дърветата. Имаше приятелка куче, казваше се Рая. Тя пазеше него и другите котки, но нея я отровиха още по-зли хора. Един ден, като отидох да го храня, го заварих да лежи като парцал на една шахта, мравките го бяха налазили жив да го ядат. Грабнах го и при доктора, беше настинал отново, с много висока температура, нямаше да оцелее този път навън. Тогава го прибрах, сега е жив и здрав.

Той не е досаден, като се приберете ще ви посрещне, ще ви се погали и ще помърка малко и после ще се сгуши някъде да спинка, Не е агресивен към други котки, по-скоро ги търпи по принуда, винаги е бил самотник, още докато живееше навън, защото другите го биеха.

Ако искате да го осиновите, ми пишете в чата на purrs bg